Хапки…

Блог за нещата, които преглъщаме…

Апетита на свинете и механизацията в селското стопанство!!!

Залеза внася последни краски в отиващият си мрачен ден. Пешеходци се опитват да надхитрят автомобилите и дълбоката киша, докато ято гарвани разглежда менюто на контейнер за смет. Подминава ме девойче на около 13 години. Добре сресаните му коси игриво танцуват върху ученическа раница. Дрешките му овехтели, но спретнати, напомнят за ренесанса на пощальоните и “адрес 4000″, но въпреки това стоят добре върху стройната снага. Енергичната походка с мъка надвива изтритите(под ъгъл) токове на старите ботушки. Полазват ме тръпки от залялото ме притеснение! Чувствам се виновен за това дете! Аз съм част от стадото на нашия народ, позволил с овчедушието си, да стане жертва на “механизацията в селското стопанство”(трактори и други техни производни). Дълго вековният ни робски живот е превърнал в мазол инстинкта ни за самосъхранение. Време е да спрем с “амортизационните отчисления” и да помислим за бъдещето на Българските деца. След края на всяка амортизация, закономерно следва ликвидация, господа Дирибеи. Нужно ли е да ви напомняме, че благодарение на вас, не ни липсват традиции и опит в изхранването на свине с човешки тела…

19.02.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

За феминизма и ислямският фундаментализъм…

Ровейки се из нета попаднах на този блог. Зачетох се и инстинктивно предпазих слабините си, захвърляйки мишката. Никога не съм взимал на сериозно феминизма и напъните на неговите представители, но това, което прочетох ме накара да се замисля. Тъй като съм пестелив по отношение на думите, ще уловя само най-тлъстите си мисли, защото останалите са доста бързи и боцкат неприятно… През погледа на свободната личност, феминизма е отражение на социалната неприспособимост на индивидите. Зад него се крият хора с амбиции, на които им липсват качества. От психологична гледна точка, в този му вариант той си е чиста проба диагноза. Защо някои жени жънат успехи, без да имат топки между краката, въпреки трудностите и превратностите на съдбата, а на други им пречат мъжете??? Има една хубава приказка за вълната и калпавия… ще ми кажете, че под космите се крият топки, а говорим за жени!!! Добре, така да бъде, нека е онази, в която господ показал среден пръст на бодливата крава и я лишил от рога… Шшшшт…не подскачайте де, сега са хубавите неща!!! Появата на автоматичната пералня погреба коритото(но не и пълният член) и роди феминизмът. Здраво вкопчил се в научнотехническия прогрес, днес той се е превърнал в болест. От всеки дефект, ефект, както би казал всеки Български мъж с големи топки(изкушавам се да ги покажа)!!! В този социален феномен се крие оръжие с голяма мощ!!! Оръжие способно да промени хода на човешката история. Оръжие, което ще победи ислямският фундаментализъм без кръв… Вместо да водим войни, не е ли по-добре да инвестираме в производство на перални машини, и да възложим дистрибуцията им в близкия изток на феминистките организации… Така вълка ще е чист, агнето цяло, а мацките с топки!!!

17.02.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

Ако случайно ви интересува, разбира се…

Всяка седмица пътувам по една и съща, междуградска автобусна линия. На един селски разклон винаги се качва възрастна жена с черна забрадка. Понякога с нея има дете – малко чернооко момиче със смолисти коси на около 10 години. Ръцете на жената винаги стискат обичайните селски торби и никога в тях не липсват онези хубави букети, вързани с парцалче и увити в пожълтял(от времето) вестник.
Вчера тя отново се качи с детето, заговори я възрастен мъж.
– Ти не си ли Николина, готвачката от стола? Аз съм Гошо, шофьора дето ви снабдяваше. Маи не ме помниш? То аз и не мязам на себе си вече, коса не ми остана! Ти как я караш, виждам внучета гледаш?!
– Гледам, тъй ми писал господ, гледам и майка и. Преди 6 години я пратиха от борсата на един строеж и една козирка падна отгоре и, остана на легло за цял живот. Кака и са спомина преди три седмици…
Настана тишина, само двигателя пееше своята грозна песен. Захапах устни и нахлупих шапка, за да скрия сълзата си от детето.
До монитора ми има ваза с цветя, който една възрастна жена ми дава всяка неделя с усмивка на лице, защото не я оставям да върви пеша с торбите си, а я каня в таксито, което си хващам. До вчера тези цветя ме радваха и зареждаха с положителни емоции, а сега карат душата ми да вие и проклина, този, на който хората се молят…
Ако случайно ви интересува, разбира се!!!
(17.07.09)

14.02.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

Линда

Наричаха я Линда! Сериала от рубриката „студио Х“, бе оставил траен белег в нейното съзнание, дълбочината му изглежда бе доста голяма, защото се бе превърнал в една от трите основни гънки, впити в мозъка и(направени от нейния баща с брадва). „Линда“ се бе превърнала в модел за подражание на нашата героиня и кошмар за нейните родители, които все пак си отдъхваха тайничко, представяйки си какво би се случило, ако пъпчивата им пубертеса се бе влюбила в Мата Космата. Годините, за надеждата на родното екшън кино, преминаваха в тежки и непосилни уроци по Български език. Акнето си бе отишло заедно с комунизма, оставяйки по кожата същите дупки, с който днес се бори управата на София. Киноиндустрията ни се сгромоляса, а маймуницата бавно измести Кирилицата, с появата на интернет. Вятъра на промяната, бе наложил на икономиката ни и нейните отрудени хора, да проявят гъвкавост. Такава бе проявила и Линда, както ще видим от долните редове.

Демби бе едно от новоизлюпените парвенюта, което се чуди какво да прави с парите си(реституцията го бе направила рентиер). Колкото и да се стараеше, разходите му никога не надвишаваха приходите, а парите се трупаха ли, трупаха и това го плашеше. Страхуваше се да не бъде отвлечен. Харчеше за какво ли не, даваше най-големите бакшиши в най-скъпите Софийски заведения, пътуваше само с таксита и от месеци живееше на хотел.

…чехъла на таксиметърджията пофлиртува със спирачката и носа на рентиера остави мазен отпечатък върху предното стъкло.

-Пристигнахме – избоботи собственика на палавия чепик и жадно впи поглед в ръцете на Демби-четиридесет лева.

Сто левовата банкнота хвърли в смут старите чехли, жълтата кола се бе насочила към близкия магазин за обувки – оставяйки зад изгорелите си газове щедрия клиент.
Леко запъхтян и притеснен Демби се спря на стълбищната площадка, поогледа се, заглади алаброса, глътна коремчето и изкачи последните стъпала. В мига, в който бе превъзмогнал притеснението и бе насочил добре оформеният си маникюр към звънеца, вратата рязко се отвори и приюти в своята рамка силуета на нашата главна героиня. Възмъжала с годините, но притежаваща все още онази красота, която може да се срещне само на селската чЕшма, рано сутрин и рано вечер в компанията на местния говедар. Носеше рокля от червена кожа и елегантни ботуши от черна такава, с токове от стомана – наподобяващи солети. В ръката си стискаше нагайка и само липсата на брич разсейваше съмненията за присъствие на кон в апартамента. Лъчезарна усмивка бе окичила лицето. Бледорозовата следа от лейкопласт на горната и устна свидетелстваше, че до скоро нещо е хвърляло сянката си над изящната и долна челюст.
Жертвата на самоопределящата се като садист(от скоро) Линда, се опита да побегне, но рутината взе превес и вратата хлопна зад гърба на Демби – поздравявайки го(за добре дошъл) с песента на сложния си заключващ механизъм. Сега понятието „риск в застраховането” придобиваше нови измерения в съзнанието на задочника.

Банкнотите (в кафеникаво зелен нюанс) върху нощното шкафче подсказваха, че BDSM сеансът е започнал успешно за „садистката“ с касов апарат, но дали така щеше да свърши за нейната жертва…?

…удържал стоически здравия дърмон, Демби се надяваше най-сетне да топне достойнството си в своята екзекуторка, но уви. Но вместо това, кесиите му заприличаха на таралеж – нанизани от десетки игли за спринцовка. За капак бе заставен да налапа топломера на радиатора, а главата му бе вързана за него. Мига, в който си мислеше, че всичко ще приключи с „целувките” на нагайката посрещнала го на входната врата, „блендата” му усети натиска… „Болката отминава, но срама остава”-спомена за думите на баща му го накара да се изчерви. Няколкото сълзи се сляха с лигата – проточила се от уреда на топлофикация. Таймерат на електронния часовник отброи изтичането на този така дълъг и мъчителен за жертвата час… Стържещия звук на касовия апарат, като че ли искаше да каже – който клецал, клецал…

Касовия бон за платена услуга на стойност двеста лева, жадно попиваше потта от дланта на рентиера. Слънчевите очила се опитваха да скрият срама в разширените му като Панагюрски паници очи. Краката го водеха инстинктивно и се радваха, че в устата му няма дъвка. Единствено мисълта му(все още в кондиция) работеше усърдно.

- Луда работа!-разсъждаваше на глас Демби – Тая „Мистрес” сигурно плаща патентен данък или касовият и апарат е за парлама. Ами, ако вместо топки имаше вагина, сигурно щеше да се регистрира по ДДС…..

Административната сграда на НАП, като че ли облекчи със своята сянка, вътреочното налягане на току-що „обидения” задочник по застраховане от УНСС….

Скрибуцането на старият принтер за пореден път изправяше космите по гърба на Дечев – служителя на община „Триадица“. Поизмачканият касов бон на бюрото му, бе повлякъл след себе си купища папки с патентни декларации. Отегчителната(водеща до кихане) борба с прашните бумаги не бе дала очаквания резултат и сега „ловеца“ на фирмите фантоми, имаше работа… Залавянето на недобросъвестните търговци бе неразривно свързано с фетиша на Дечев към телбод – устройствата. След разрешаването на всеки случай, колекцията на фетишиста растеше, а с нея и фанатичния устрем за нови завоевания… Днешния ден му поднасяше(на тепсия) най-голямото предизвикателство в досегашната му практика. Мисълта за телбода на тази Мистрес – дължаща годишен патентен данък (в размер на 6440.00 лв.), караше топките му да пулсират в крачолите…

Току-що заплодената миризлива буболечка изчакваше своя звезден миг пред вратата на нашата героиня, канейки се да подсигури добро местенце за своето поколение. Препирнята между двете обувки катерещи стълбите, накара крайниците на бъдещата майка да заемат позиция за нисък старт. Въздухът наоколо затрептя, дузината божи кравички разположили се до основата на парапета, затаиха дъх. Уверената стъпка на Дечев с размах реши проблема, от липса на парфюм по дрехите и тялото му. Душата и благоуханието на миризливката се понесоха из пространството…

Да, несъмнено познаваше тази жена, но от къде!?!?!? Данъчният експерт под прикритие, се бе заровил като къртик в спомените си. Танца на камшика по белия му задник не бе в състояние да го отклони от мислите… Нищо не подозиращата BLinda, влагаше целият си устрем и талант, решена да пребори кризата. Шедьоврите, който създаваше върху платното от естествена кожа, свидетелстваха за това.

Усмивка изпълзя от косматата гръд на Дечев, озарявайки мрачното му лице!!! Спомените го върнаха назад в годините, в едно от избухванията, които осъществяваше веднъж годишно с цел разтоварване на нервната система и психиката. Въпросното избухване се бе състояло в Амстердам, по обясними причини разбира се… Една от витрините с момичета бе привлякла вниманието му и той почукал с пръст по стъклото с въпроса – Колко струва? А русолявото създание отвърнало – Скъпо, защото е бронирано!!! Да, същото това момиче(вече жена) сега с задоволство си слагаше страпон-колана и се надяваше въпросната усмивката да предвещава тлъст бакшиш, но така ли мислеше Дечев..

14.02.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

Хи-Хи-Хи… Тоя верно друса!!! Колкото до Зофия фон Мезек, ще ви кажа истината. Тя е измислен персонаж, с който автора цели да замаже една своя издънка по Коледа в известен(столичен) хипермаркет. Където бил заловен да обладава охладени пуйки от село Мезек. Чиста проба ЗООФИЛИЯ с ФАУНАТА на село МЕЗЕК, както се оказало по късно от показанията на кметския наместник и стопаните на потърпевшите гадинки. Под въздействието на един бог знае какво(щото друса от индийско орехче до батут), седмица преди Коледа Марков откраднал „ЗиЛ“ от столичното Топливо и отпрашил в неизвестна посока. Бензина му свършил близо до село Мезек. Хубавата гъста кория в подножието на селото му се сторила гостоприемна, устроил си бивак там. Друснал малко(хорце ли, що ли?)и тръгнал към селото. Хубаво, ама друсането му дошло в повече. Като съзрял магаретата пайвантисани на селския излаз, Марков тутакси се сетил за красноречивата си фамилия и се барнал за пакета, напърчил се и подкарал родствениците си към бивака. Дузината дългоушковци недоумявали какво ги чака, в главите им се въртели какви ли не сценарии за кайми, луканки и кюфтета. В крайна сметка думата имал члена на Синдиката на българските телевизионни сценаристи. Марков нямал кулинарни мераци към инатестите си роднини, просто му се искало да обмени малко генетичен материал. Желанието да опраши темпераментните животинки достигнало своя връх. Белите джинси полетели в трънките, а Марковото достойнство се изпъчило срещу магаретата и те за малко не умрели от смях… Поета потънал в земята от срам и пуснал добичетата да се прибират по живо и здраво. На другия ден с туба в ръка се отправил към селската бензиностанция. Пътьом минал покрай една ферма за пуйки. До самата и ограда кротко си пасяла една от „жертвите“ на поета. При вида на човека с малката пишка, мулето заревало от смях, а след него и пуйките. Стихоплетеца бил арестуван от селския стражар, за нарушаване на обществения ред и побой над магаре. Ми това е, после по Коледа като видял на витрината охладените пуйки от Мезек, решил да им го върне затова, че са му се присмивали и взел да ги чука…

11.02.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

Нерв…

Медиите винаги са били опозиция на власт имащите, но в случая всяка недообмислена дума изказана по адрес на Премиера би предизвикала сърбел по четирибуквието ви:-D През изминалите двадесет години народа се бе хванал за палците, а неговите избраници го обладаваха, докато медиите коментираха и даваха оценки(срещу хонорари). Та питам се, имате ли моралното право да критикувате, след като двадесет години убеждавахте(сполучливо) хората, че това което усещат в тила си е вятъра на промяната, а не дъха на запотения нерез който ги клати…

В крайна сметка човека, който иронизирате, за да се тиражирате, успя да върне куража в очите на простолюдието. Ето, че вчера „простия“ горски надзирател събра смелост и каза-МАМКА ТИ КМЕТЕ. Така звучи вятъра на промяната…

22.01.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

Особености на новия Български национален лов…

Уличното осветление посреща уморено първата смяна(деня). Панелките постепенно се будят от сън, Аромата на току-що сварено кафе слаломира между космите в носа ми! Влажния въздух освежава вътрешните ми органи, превръщайки се в пара. Паля цигара и жадно поглъщам тютюневия дим. Под терасите броди съсед! Мъж на зряла възраст, облечен с раздърпан анцуг и избеляло яке. Овехтяла бейзболна шапка крие очите му. Стъпва бавно и несигурно, втренчен в земята, върви към мен. Отварям уста, за да го поздравя, занемявам…намерил е нещо!!! Бащата на две големи деца поизтупва белия фас и трескаво го пали! Чувствам се като дете, което е чуло майка си да пърди… Хвърлям заченатата кутия с цигари и недопушения фас, бързам да се скрия. Едно Благодаря се блъска във вратата зад мен.

Наслука, господа безработни пушачи!!!

22.01.2010 Posted by | Без категория | Вашият коментар

   

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.